Моят живот в Плейбой

„Разкажи за Лили Иванова…“

„Разкажи за сесията на Лили Иванова“. „Как я убедихте да се снима?“. „Има ли много обработка на кадрите с фотошоп?“. „Беше ли капризна по време на снимките?“.

Какво по-голямо доказателство, че именно тя е най-голямата звезда и легендата на българския шоубизнес.

Моят живот се преплете с „Плейбой“ близо 2 години, след като Лили се бе снимала за първия му брой. Въпреки че нямах даже и далечен допир със събитията от началото на 2002-а, най-често задаваните ми въпроси от непознати хора бяха свързани именно с нейната легендарна фотосесия.

50-те хиляди бройки от онова априлско списание днес са потънали някъде по шкафове, грижливо пазени в колекциите на ценителите. Много от тях дори са забравили, че Лили Иванова не беше на корицата на този първи брой. Фотосесията й бе на вътрешните страници, а отпред беше сложена манекенката Юлияна Кънчева. Повечето хора днес обаче са убедени, че именно естрадната прима е украсявала онази историческа първа корица. Така е останало в масовото съзнание.

Впрочем, планът е бил именно такъв. Тогавашният издател Мартин Захариев и първият главен редактор Нойзи са били наясно какъв удар ще е една плейбойска корица именно с Лили.

Американците, с които е било задължително да се консултира абсолютно всеки детайл от старта на списанието в България, обаче налагат забрана. Аргументите им са свързани не толкова с възрастта на Лили (по онова време тя е на 62), колкото с „недостатъчно еротичния характер“ на фотосесията. Преведено на по-прост език – понеже певицата не е гола, а прикрита зад прозрачни материи.

Няколко години по-късно и американският Playboy щеше да отстъпи от това строго съблюдавано правило. И на неговата корица щяха да се появат звезди, които не присъстват с напълно голи сесии на вътрешните страници. Но за Лили Иванова изключение не е направено, сторило им се твърде голям риск за успешния старт на списанието. Какъв ти риск бе, братче… Все едно те да могат да снимат легенда като Тина Търнър, Шер или Уитни Хюстън в подобна сесия и да се откажат от корица с нея…

Без преувеличение може да се каже,че включването на Лили Иванова в съдържанието на първия тукашен „Плейбой“ е историческо постижение в развитието на съвременния български печат. Дори само това да беше заслугата на Мартин и Нойзи, имената им трябва да се споменават с респект от всички главни редактори на списания още дълги години наред.

Не зная доколко е била капризна Лили по време на снимките, но едно е сигурно и днес – Васил Къркеланов е любимият й фотограф. Той е един от хората, на които тя има пълно доверие. Ако капризна е синоним на взискателна и последователна в отстояването на желанията си – да, Лили Иванова е доста капризен човек.

Спомням си как стана моето задочно запознанство с нея. Беше през пролетта на 2003-а, някъде около рождения й ден 24 април. В тогавашното си списание „Тема“ бях написал кратка статия по този повод – нещо като неин портрет. Ден след излизането на списанието тя ми звъни на джиесема. Беше намерила номера ми чрез общ познат.

– Здравейте, вие ли сте Георги Неделчев? Лили Иванова ви се обажда.

– О, здравейте, радвам се да ви чуя.

– Исках специално да се запозная с вас, макар и по телефона, след като прочетох онова, което сте написали за мен в списанието. Текстът не е подписан, но разбрах че вие сте авторът. Рядко ми се случва напълно непознати за мен журналисти да напишат нещо така позитивно, без да търсят някакви облаги от мен или друга изгода. Поздравявам ви, Георги.

– Не ми беше трудно да напиша този текст, защото това са неща, които мисля открай време за вас.

– Това е моят номер, искам да го имате, и в случай, че искате да ме потърсите по някакъв повод, да го използвате.

– Благодаря ви, оценявам жеста.

– Аз също благодаря и ви желая приятен ден. Дочуване!

Не е имало повод да използвам номера, който Лили ми даде. А и сигурно оттогава си го е сменила многократно.

След този разговор се е случвало още няколко пъти някой да ми споделя изненадата си, че е споменат с добро от журналист, когото не познава лично. Ето в такава медийна среда живеем, драги читатели.